 |
| Елена Николай |
Местните легенди сочат, че някои от днешните церовски родове са дошли от: гр. Копривщица, гр. Панагюрище, гр. Ихтиман, гр. Самоков, с. Ветрен, с. Славовица, с. Мухово, махалите "Василици" (Костенско), с. Плевня, Драмско (Егейска Македония, днес в Гърция)[10], град Янина (дн. Гърция) и др.
Сред по-известните церовски фамилии са Кошлукови, Попови (с разклонението Галитионови), Гумнерови, Чонови, Мекишови /Ганчеви/, Босакови, Манджукови, Сердарови, Телийски, Бръшкови, Бързакови, Вулянови, Франгови, Гърдеви, Маратилови, Чиширови, Чолови, Стамболийски, Енчеви, Муховски, Бояджийски, Лалини, Реулкови, Тилкови, Куртеви, Кацарови, Крайчеви, Недкови, Влахови, Риджакови, Гъркови, Ибагови, Топови, Шенгарови, Шаренкови, Вълкови, Пенчеви, Ибушеви, Драганови, Гелеменови, Буреви, Еленкини, Велини, Савови, Семови, Панчеви, Арачийски, Ничеви...
От Церово произлизат:
 |
| Лиляна Кошлукова |
историкът - проф. д-р на ист. н. Радослав Попов;
английския филолог проф. д-р Виктор Шаренков;
видния земеделец Андрей Шаренков;
политиците Емил Кошлуков и отец Георги Гелеменов;
журналистката Катя Гумнерова;
Михаил Гумнеров - дългогодишен български посланик в Китай;
Любен Гумнеров;
литературната критичка и историчка Стоянка Бръшкова-Михайлова (дългогодишна директорка на къщата-музей на Петко и Пенчо Славейкови в София);
щангистът Георги Гърдев;
Ангел Куртев - дългогодишен зам.-директор на концентрационния лагер в Белене.
В Церово живя до смъртта си и бившият президент на България Петър Младенов.
Дълго време летуваше в селото и покойният литературен критик, и историк на българското възраждане, Иван Сестримски (по род от град Долна Баня)
