Кратка история на село Церово, Пазарджишко

Въстаници от село Церово

Първите сведения за съществуването на село Церово (в близост до Татар Пазарджик, дн. Пазарджик), датират от края на XVI век. Селището е споменато като "Старо Церово" - понятие, което е останало през вековете в паметта на местното население.

Античност

Изглед към останките на Любнишкото кале

В далечното минало днешното разположение на село Церово е играло значима роля. В по-високите точки от землището (например на "Връа") и днес могат да се открият останки от керамика. В местността "Сувото (Сухото) дере", намиращо се в непосредствена близост до река Тополница, има ясни следи от разкопана гробница. На брега на река Тополница (на около 2 часа път в западна посока от местността "Сухото дере") се намира и отдавна забравена крепост с охранителни функции. Проведените разкопки през средата на 50-те потвърждават познатата местна легенда за значимостта на това охранително съоръжение по брега на р. Тополница. Изгледът, който се разкрива от всички "крепостни" точки в землището на селото е поразителен. Омайваща е гледката в местността на разкопаната гробница. На малък равнинен терен, граничещ отвсякъде с дълбоки долове и труднодостъпни гори е разположена спомената гробница, с размери: ширина, около 4-5 метра и дължина 7-8 метра. Изходът на гробницата е сякаш направен нарочно-точно срещу изгрева на първите слънчеви лъчи, стелещи се над долината на Тополница. Изгледът е неописуем... Подобно усещане се изпитва и при намерената керамика при местността "Връа". С право може да се смята, че дори и през късното средновековие точно това място е било използвано с охранителна и (или) разузнавателна цел. Застанал веднъж на върха при ясно време, човек може да съзре с невъоръжено око дори град Пазарджик (находящ се на около 30 километра в източна посока.

Археологическият бисер на землището на село Церово безспорно е местността "Траянова порта" и най-вече "Старият Римски път".

"Траянова порта" е била впечатляваща със своите сводове. В разказите и пътеписите на някои търговци от по-ново време(XVII-XVIII в.), може да открием и що-годе приличен чертеж на тази забележителност. За съжаление по време на последното преустройство на "Старият Римски път" от Османлиите, съоръжението почти е разрушено. Допълнително негативна роля за неговото окаяно състояние, изиграва и строежа на автомагистрала "Тракия" (по-точно, тунела над Ихтиман по средата на който се намира "Троянова порта"). В близост до нея се откриват развалините на една крепост, чиято основна забележителност е все още запазената и консервирана фортификационна система. Според проф. Петър Мутафчиев (автор на най-задълбочената студия за "Стария римски път, през Траянова порта"), пътя е вървял по течението на река Яворица до навлизането и в днешното землище на Церово, след което се е отклонявал на юг, и се е прехвърлял в землището на днешното село Славовица. Все още срещащите се заоблени каменни участъци по "черния път" между Церово и махалата Долно Вършило, обаче по-скоро доказват друго...

При поредните археологически разкопки в землището, непосредствено до източните гробища на селото в местността "Селището", бяха открити множество керамични изделия и остатъци от кремъчни инструменти.

Средновековие

Местните легенди твърдят, че непосредствено преди Османското завоевание, на територията на землището в северна посока(на около 1 час път пеша от селото, непосредствено преди река Тополница) е съществувал манастир. Твърди се, че той е изгорял до основи, заедно с богатата си библиотека. Като доказателство за скептиците, служат често откриваните останки от керемиди и многобройните тухлени отломъци разхвърляни на една място, наричано "Манастиря" в радиус от около 100 метра. Пак според местни легенди, на югоизток от Церово, над Източните гробища, в непосредствена близост до "Церовския язовир", в ливадите, някога се е издигал друг манастир. Останки от евентуално строително съоръжение на това място обаче липсват.

Ново и най-ново време

Препитанието на населението по време на Османското владичество е било свързано преди всичко с развитието на скотовъдството и земеделието. Османските документи от XVI-XIX век сочат, че средно през годините в Церово са живели около 200 домакинства. Известният краевед Стефан Захариев в своето "Описание на Татар-пазарджишката кааза" от 1870 г. споменава, че при строежа на нова църковна сграда през 60-те години на XIX в. са открити колесници от времето на Ал. Македонски, няколко златни монети и други ценни предмети.

Населението на село Церово се включва най-активно в подготовката и провеждането на Априлското въстание в IV революционен окръг. В селото е съществувал революционен комитет още от началото на 70-те години, оглавяван от няколко по-видни селски първенци и търговци. На събранието в местността "Оборище", проведено между 14-16 април 1876 г. край село Мечка (дн. Оборище) присъстват двама церовци: Гене Георгиев Телийски и Цвятко Колев Бръшков. Първият е избран за десетник, а втория-за стотник. Вестта за вдигане на въстанието е донесена в селото от Стоян "Сердаря" и местен циганин.

След Освобождението на Церово най-дългогодишен кмет е бил сина на Гене Телията-Ангел Телийски. Церовци взимат дейно участие в "Юнското въстание" и в т.нар. "Септемврийско въстание" от 1923 год. Застават на страната на земеделците и на техния виден комшия - Александър Стамболийски. Церовската съпротива е ожесточена, но пред напора на добре подготвените македонски комити се огъват и отстъпват. Вследствие на това в продължение на няколко месеца селото е било останало почти без мъже, които поради преживения страх от "брадатите и космати македонци", дълго време се скитат в горите.След началото на въоръжените стълкновения в Копривщица и околните села цялото население се отправя към предварително избрания сборен пункт на "Любнишкото кале". 

В Еледжишкия балкан, в близост до местността Новаковец, жителите на Церово и околните села посрещат "хвърковатата чета" на Георги Бенковски. За главен ръководител на въстаническия пункт е определен церовеца Гене Телийски. Османлиите, "на брой няколко стотин чадъри (З.Стоянов,"Записките...") първоначално се сблъскват с умелата съпротива на добре окопалите се въстаници, водени от "Телли паша". Покъртителна е съдбата на въстаналите села... Според запазени спомени на живи участници (притежание на автора), "майки заравяха живи бебетата си, оти ги издаваха с плача им". 

Паметникът на Бенковска поляна

При отстъплението Гене Телията е убит с брадва край река Тополница от българин от Мухово, а Цвятко Бръшков става един от малцината революционери в окръга, останали по чудо невредими. Междувременно Стоян Сердарят е заловен и след като изтърпява обичайните жестокости, е осъден на 99 години каторга в Диарбекир. В началото на 80-те години на XIX век, едно незнайно в наши дни родолюбиво българско семейство от Пазарджик, научавайки, че Сердаря е единствения останал българин все още в Анадола, плаща солидна сума като откуп за неговата свобода.

Голям напредък в културно отношение селото прави през 1901 г. когато група местни интелигенти създават читалище, носещо името на Георги Бенковски.

През Втората световна война, някои жители на селото взимат дейно участие в разгромяването на гръцкото "Драмско въстание" от 1941 год. В него, церовци действат като пламенни и безстрашни родолюбци, воювайки този път рамо до рамо със същите онези "брадати и космати македонци" отпреди две десетилетия..

Паметникът в местността "Шестильовец"

През февруари 1944 г. в еледжишкото землище на Церово (по-точно в местността Шестильовец) партизанският отряд на ІІІ ВОЗ начело с Методи Шаторов (с псевдоним "Бай Панайот") е открит и разгромен. На мястото на събитието има паметник, издигнат в памет на жертвите.

През периода между 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. Церово бе едно от водещите села в региона. Със силно развито овощарство (по брой на черешови насаждения дълго време в България бе на второ място след Кюстендил), лозарство (отглеждаше се предимно лози от сорта "Памид") и животновъдство, то притежаваше едно от най-добре развитите Трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) в цялата Пазарджишка околия. Селото се славеше и с добре подържаната хижа "Еледжик" (на 834 м.н.в.), с добрите си вина (допреди няколко години редовно се произвеждаше бяло вино в местния Винпром) и т.н. През този период бяха построени почти всички обществени сгради в селото като читалището, кметството и пощата, хлебарницата, ветеринарната служба, универсалния магазин, двата стадиона, ресторанта и др.

Списък на загиналите жители на с. Церово по време на войните за освобождение и национално обединение:

Балкански войни 1912-1913 г.

1. Андреа Николов Кодуков 1913

2. Иван Кост. Маринков 1913

3. Методи Кошлуков 1913

4. Кръстьо Илиев Шенгаров 1913

5. Йоордан Дойчев 1913

6. Иван Недков 1912

7. Павел Иванов Муховски 1912

8. Кирил Тодоров Илиев 1913

9. Костадин Найденов Шаренков 1913

10. Димитър Гривеков 1913

11. Спас Митров 1913

11. Стоян Ганев 1913

12. Ангел Христовсков Драганов 1913

13. Илия Георгиев Пенчев 1913

14. Иван Петров Нонин 1913

15. Владимир Гърков 1913

Първа световна война 1915-1919 г.

1. Атанас Георгиев Нонин 1916

2. Гурко Иванов Телийски 1915

3. Луко Илиев Еленкин 1916

4. Ангел Кръстев Ничев 30.10. 1918 год.

5. Ангел Петков Нонин 1916

6. Христо Кръстев Иванов 1916

7. Благо Генов Шаренков 1916

8. Ст. Подофицер Йосиф Петров Кривошийски 1916

9. Милош Николов Еленкин 1916

10. Юрдан Петров Чиширов 1916

11. Никола Иванов Куртев 1916

12. Крум Лазаров Гърдев 1916

13. Ефр. Митко Митков Френски 1916

14. Петър Христосков Маринк 1916

15. Александър Танчов Гумнеров 1916

16. Георги П Манджуков 1916

17. Динчо Николов Бръшков 1916

18. Георги Лазаров Велин 1916

19. Дамян Мавров Ценков 1917

20. Йосив Христосков Топов 1917

21. Александър Ст. Терзииски 1917

22. Димитър Стойов Велков 1917

23. Петър Георгиев Маргин 1915

24. Тодор Генов Пенев 1915

25. Христо Ив. Кошлуков 1915

26. Борис К Делев 1915

27. Кирил Георгиев Еленкин 1916

28. Тодор Иванов Кошлуков 1915

29. Илия М Пенчов 1916

30. Асен Митров Велин 1916

31. Христо Ангелов Муховски 1916

32. Димитър Танчов Бабачев 1916

33. Христо Николов Велков 1916

34. Христо Генев 1916

35. Кало Асенов Калов 1916

36. Павел Спасов Куртев 1918

37. Георги Величков ковача 1918

38. Мино Гончев 1919

39. Митър Митров Динчев 1917

40. Петър Петков Динчев 1919

41. Кирил Ст. Панев 1919

Втора световна война 1944 – 1945 г.

1. Александър Петров Куртев

2. Александър Кирилов Бързаков

3. Владимир Стоянов Ганчев

4. Кръстьо Петров Ничев

5. Димитър Павлов Муховски

6. Димитър Спасов Кунев