Култура и образование

Съвременен изглед към читалищната сграда.
За щастие последните два кмета на Церово - Райна Лалина
и Никола Вулянов, оцениха достойнствата на този културен дом
 и положиха усилия за цялостната модернизация на сградата. 

Строежът на съвременната читалищна сграда в селото започва през 50-те години на ХХ в.  по инициатива на церовеца Михаил Гумнеров - по това време Първи секретар на БКП в окръжния град Пазарджик. Говори се, че самият проект е заимстван от готвения по същото време строеж на читалищен дом в курорта Велинград. През 1961 г. сградата е окончателно завършена и открита с големи тържества. И днес, повече от половин век след построяването й, тя продължава да е най-голямата в цялата селищна система. 

Празнуване на Сирни Заговезни

Местното читалище "Георги Бенковски" заема по-голяма част от втория етаж. То се помещава в три просторни и модерно обзаведени зали, в които има повече от 17 000 книжни единици, архив и детски кът. На партерните нива са разположени трите музейни екпозиции, включващи Етнографска и Историческа част, както и Костница с останките на местни революционни дейци. Голямата кафе-сладкарница (понастоящем в нея се помещава Пенсионерския клуб "Надежда"), обширния и модерен киносалон с около 320 седящи места, гардероб, отделни мъжка и дамска тоалетни, многобройните складови помещения, както и красивата ритуална зала, правят сградата истинско архитектурно бижу. Към това трябва да се добави и фактът, че до 80-те години читалището разполага и със собствено парно отопление.

Обща снимка на местни общественици  
пред първата сграда на читалището.
Първата половина на ХХ в.

От откриването на новата сграда до началото на 90-те години, чест гост на церовското читалище бяха трупите на Народния театър "Иван Вазов", Пазарджишкия театър "Константин Величков", отделни популярни лица от телевизионния екран, както и някои от най-изявените български актьори. Ежегодно между Коледа и 31 декември се организираше тържествено събрание, на което ръководителите на церовските обществени институции отчитаха извършената дейност през изтеклата година, разиграваше се томбола с много награди и т.н. Особено активни бяха и самодейците към читалището, които сформираха театрална група, самодеен ансамбъл за народни песни и хора и др. Беше практика дълги години към библиотеката да се организират и курсове по математика и литература за нуждите на учениците от местното училището.

Празничен календар 

Церовци стриктно спазват местните традиции

Сред традиционните празници на Церово спадат "Дервишов ден", "Бабинден" и др. Най-колоритният общоселски празник безспорно е "Дервишов ден". На територията на България сравнително рядко се среща това наименование, което е напълно съпоставимо с познатите в другите краища подобни празници "Кукерски игри" и пр. Уникалното (специфичното) в конкретния случай, е именно неговото име. Както се знае от историята под назнанието "Дервиши", всъщност се крие религиозен мюсюлмански орден, с впечатляваща стилистика на верско "изразяване". А именно: изключително бурни, "луди танци" ("въртения в кръг" и пр.) съчетани с ритмични, но монотонни музикални звуци. Ако се тръгне по пътя на аналогията, то търсачите на "силни усещания" ще бъдат разочаровани. Нищо специфично не се забелязва при днешното празнуване на "Дервишов ден" в село Церово, освен традиционните вече "игри с маски". 

В селото продължава да се честват и други (предимно църковни) празници (например Бабинден, Великден и пр.) В края на пролетта се отбелязва и денят на скотовъда (овчаря, вероятно останал в наследство стар обичай, свързан с вече позабравения основен поминък на населението).

Празнуване на Гергьовден, 1998 г.

 Фолклор 

Доскоро към читалището на село Церово "Георги Бенковски" имаше добре уреден и функциониращ самодеен състав. Същият бе носител на няколко отличия и грамоти през 70-те и 80-те години на ХХ век. До наши дни са достигнали само няколко характерни церовски песни. 

Народен език 

Характерни изрази: -"Ба", "оти", "зящо", "Ей, олан бе", "Я па тоя", "таа-оная", "ляб", "дреи", "дяца","каща","барабои (картофи), "оливия (олио)", "оди", "маани се оттука", " стръшел", "кикюн" (тютюн), "мандръсам" (поклащам), "барам" (пипам), и др. Церово се намира на границата между "ъ-кането" и "я-кането". Например в съседното на Церово село-Лесичево, реката се изговаря като "рекъ", водата-"водъ" и пр. 

 Народна архитектура 

За Церовската традиционна къща е характерно, че тя е изградена на 2 ката (етажа). Почти винаги целия първи етаж е построен с неизгладени камъни. Вторият етаж обикновено е измазан, а керемидите са тип "турски". Церовският двор се отличава със своето богатство и чистота. Поради специфичните природни и климатични особености, в Церово е възможно да се отглеждат най-разнообразни земеделски култури. Не е тайна, че това е едно от богатствата на селото и цялото негово землище, което често поражда завистта на околните села. В днешно време преобладава "тристайната" къща, с по 3 стаи на етаж. Една от най-старите церовски къщи е тази на рода Стамболийски и на Босакови (и двете къщи са съседни-намират се на влизане в селото, след Стария мост в дясно). 

 Образование 

Поглед към централния вход на местното училище
"Христо Ботев", 2009 г.

Училището в с. Церово Основно училище "Христо Ботев", с. Церово, Пазарджишко. Настоящата сграда на училището е построена с доброволен труд и материали от самите жители на селото през 1922-1924 г. Преди това, то се е помещавало в една импровизирана училищна постройка, намираща се в черковния двор. За главни майстори са били повикани дюлгери от село Баня, Разложко.

Днешната сграда разполага с 10 просторни стаи с пластмасова дограма, отделна занималня със съблекалня, учителска стая,
добре уреден компютърен кабинет, закрит физкултурен салон, кухненско помещение с обособено място за храна и няколко склада.

Обновената фасада на училищната сграда, 2018 г.

Обширният двор дава всички възможности на учащите в него за отдих и активен спорт. Училището разполага с асфалтиран терен за футбол и ханбал, с отделни площадки за баскетбол и волейбол. Показателно за високото ниво на образование, което се дава в него говори факта, че за периода от 1965 до 2007 г. от учениците, които са го завършили има над 30 висшисти, като коефициента на придобилите средно образование е един от най-високите в цялата община.